Веднъж на преподавателя по математика Джереми Кун задали въпроса, над

Математик намери отговори на вечния въпрос на всички ученици по света

Веднъж на преподавателя по математика Джереми Кун задали въпроса, над който всеки един от нас си е блъскал главата: „ И къде ще ми свършат работа тези ваши синуси, косинуси, интеграли и цялата друга алгебра и геометрия? ” За разлика от множеството свои сътрудници Кун не се обърнал, а показал пет аргументи за това за какво математиката е значима.

Някои от нас може би ще изискат да поспорят с Джереми, само че срещу неговите железни причини не може да се възрази нищо. Остава единствено да си напомним математиката.

И не просто да ги признаваме, само че и да продължаваме напред, с цел да можем да удържим дълго чаканата победа над неразрешимата задача.

Да допуснем, че Карл и Клара стоят против написано на дъската уравнение. Клара е сигурна, че решението на задачата е правилно, а Карл е изцяло уверен, че то не е. Минава един час, след който се оказва, че двамата са си разменили функциите: Клара има вяра, че уравнението е неверно, а Карл тропа с крайник и твърди, че Клара е необикновено глупава. Неправдоподобна обстановка? А математиците се сблъскват с това надали не всеки ден.

Попитайте който и да е преподавател какво би трябвало да се прави, в случай че не можете да намерите решение на задачата. Отговорът ще бъде доста елементарен: „ Почнете изначало и пробвайте да тръгнете по различен път. А най-важното е да не се притеснявате от позволената грешка; тъй като в последна сметка точно тя ви е насочила към вярното решение ”.

Точността е вежливостта на всички математици. Трудно е да се оспори тази констатация – тъй като всеки термин и всяко събитие имат свое доста тъкмо определение.

Помните ли по какъв начин учителят ни е карал да назубряме определенията за геометрическите фигури или да вземем за пример изискванията на теоремата на Питагор? В учебно заведение нямахме разбиране къде биха могли да ни бъдат потребни тези познания. Но дано да се замислим: постоянно ли произнасяме думите, без да се замисляме и за момент за тяхното значение? Можете ли, без да се замислите, да кажете какво е това мир, какво е това благополучие или какво е това обич? Ще съвпаднат ли вашите отговори на тези въпроси с отговорите на вашите познати и другари? А най-важното – ще съумеете ли да назовете това, което няма тъкмо определение?

Да се реши една математическа задача е все едно да се изиграе партия шахмат. Всяка неверна, невнимателна стъпка може да докара до пагубни последици.

Колко постоянно, пишейки домашната си работа по алгебра, вие сте се оказвали в задънена улица поради това, че вместо „ плюс ” сте написали „ минус ”? Дори и най-малката грешчица може да унищожи всички проекти и да стане голяма бариера по пътя към заветната фантазия. А математиката ни учи да сме деликатни и виновни за нашите лични действия. А това по никакъв начин не е малко, нали?

„ Това, което аз настоявам в този момент, е неверно ” – точно по този начин звучи популярният „ абсурд на лъжеца ”, който допустимо най-точно разказва това, което се случва в актуалната просвета.

Множество теореми, правила и аксиоми, които по-рано са се смятали за правилни, днес престават да се ползват. А това значи, че не би трябвало да се доверяваме даже и на най-авторитетното мнение до тогава, до момента в който не се уверим във верността на нещо сами. Учените назовават това „ рационален песимизъм ”, който математиката по този начин добре ни преподава.